Пълно ръководство за Мекотели

Пълно ръководство за Мекотели

Blog Article

Само при най-нисшите представители на типа се наблюдават окологлътъчни нервни пръстени и надлъжни нервни кордони.

Б отрова на главоногите Открити са токсични протеини и токсини от природа, която не е. Един от първите протеини, изолирани от задните слюнчени жлези на калмарите, е цефалотоксин. Той е разпределен от отровата на някои видове октоподи.

В нея е разположена цилиндричен рудимент на крака, покрит с ресни, които осъществяват придвижването на животните. Аплакофорите са хищници. Те са хермафродитни или разделно полови животни. Развитието им преминава през трохофорна ларва, при която се появяват зачатъци на седем плочки, които при метаморфозата закърняват и се заместват от спикули.

Овие мали животни кои живеат во океаните се претежно слепи и или срамнети со земја или цилиндрични.

По обем на улова охлювите отстъпват на мидите. Освен морски и сладководни видове сред тях е застъпено и интенцивното отглеждане на сухоземни охлюви в стопанства.

Секоја група која опфаќа лигњи, школки и голтки претставува предизвик кога станува збор за формулирање на општ опис. Има само три карактеристики кои ги споделуваат сите живи мекотели: присуство на мантија (задната обвивка на телото) која лачи варовнички (на пример, кои содржат калциум) структури; гениталиите и анусот се отвораат во шуплината на мантија; и спарени нервни жици.

По тази причина ловуващият октопод може да бъде впечатляваща гледка. Може да протегне всичките си пипала над пясъка, като всяко едно изследва. Ако едно от пипалата подплаши скарида, две други могат да се протегнат да я уловят. Октоподите също така си имат всичките тези смукала, които се движат независимо едно от друго, да не говорим за структурите и механизмите за контролиране на цвета и текстурата на кожата. Същевременно животното е развило капацитета да възприема и обработва огромно количество постъпваща сетивна информация: за вкус и допир от смукалата, за гравитация – от структури, наречени статоцисти, както и цялата информация, събирана от сложните му очи.

Развитието при повечето мекотели е непряко. При по-примитивните таксономични групи ларвата е трохофора, подобно на ларвата на мекотели полихетите, а при по-висшите – велигерова ларва.

Към настоящия момент молекулярните данни са недостатъчни, за да се заключи окончателно въпросът относно филогенията на мекотелите. Освен това съвременните методи определящи самостоятелността на дадена група са склонни към преоценка. Ето защо е рисковано да се даде окончателно заключение по отношение на представените данни дори и анализите да водят до сходни заключения.

Како претставници од оваа група се октоподите и сипите.

Всяка група, която включва калмари, миди и охлюви, представлява предизвикателство, когато става въпрос за формулиране на общо описание. Има само три характеристики, които се споделят от всички живи мекотели: наличието на мантия (задната обвивка на тялото), която отделя варовити (напр.

Двойните листани мекотели, които се хранят, като правило, планктонът са малки ракообразни организми, живеещи в моретата, често на малки дълбочини, като варова дафния и циклопи, които феновете на аквариумната риба хранят домашните си любимци.

Мекотелите можеби се најтешката животинска група за просечниот човек да ги завитка рацете околу себе: оваа фамилија на безрбетници вклучува суштества кои се многу различни по изглед и однесување како полжави, школки и сипи.

Кратки факти Мекотели Период: Камбриум – денес, Научна класификација ...